МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ - СОФИЯ

СТРУКТУРА И ДЕЙНОСТ

 

ИСТОРИЯ И РАЗВИТИЕ

 

Медицински факултет към Софийски Медицински Университет се намира в столицата на България - София.

Името София означава "мъдрост", а нейният девиз е "Расте, но не старее".

София е един от най-старите градове в Европа. Основан е през VІІ век преди новата ера от траките. Навсякъде могат да се видят руини от времето на траките, на Римската и Византийската империи. Съвременна София е академичен и културен център. В града има много университети, музеи, театри и др. София е оградена от планини, идеални за зимни спортове и привлекателни за туристи през цялата година.

Медицински факултет - София е най-старата институция за висше медицинско образование в България. Той е основан през 1917 година. Първите лекции се изнасят на 10.04.1918 година. С назначаването на първите български професори по медицина се полагат основите на днешния медицински факултет - нашата Алма Матер, където хиляди български и чуждестранни лекари са придобили и придобиват знания, наука, лечебни умения и етични норми, завещани още от Хипократ.

От 1995 до 2005 година са завършили 5750 студенти, от които 1280 чуждестранни студенти от Гърция, Македония, Индия, Ливан, Сирия, Йордания, Израел, Кипър, Иран и много др.

Медицински факултет включва в структурата си 47 катедри и клинични центрове, където работят високо квалифицирани преподаватели - 116 професори, 276 доценти и 960 асистенти, при високо ниво на преподаване и актуализирани учебни програми.

От създаването на Медицински факултет в Медицински Университет - София са се дипломирали около 35 000 лекари. Повече история >>

 

ДЕЙНОСТ И ЦЕЛИ НА МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ - СОФИЯ

 

Мисията на Медицинския факултет е да задоволява адекватно държавните и обществени потребности от медицински и управленски кадри в здравеопазването и социалната сфера, в съответствие с националната стратегия и доктрина за развитие на образованието и здравеопазването и международните стандарти, като запазва и усъвършенства академичната и професионална автономия.

Медицинският факултет осъществява своя предмет на дейност като:

1. Подготвя български и чуждестранни кадри по акредитираната специалност “МЕДИЦИНА” за придобиване на образователно-квалификационна степен "МАГИСТЪР".
2. Подготвя български и чуждестранни докторанти за придобиване на образователна и научна степен "ДОКТОР".
3. Следдипломно обучение на висши медицински кадри за придобиване на специалност.
4. Фундаментални и приложни научни изследвания.
5. Консултативна и експертна дейност.
6. Международна и интеграционна дейност в областта на образованието и науката.
7. Административна, социална, спортна информационна и други дейности.

ОСНОВНАТА ЦЕЛ на Медицински факултет (МФ) е да осъществява предмета на своята дейност върху принципа на академичната автономия и в съответствие със здравните потребности на нацията и приоритетите на националната здравна стратегия.

Академичната свобода се изразява в свобода на преподаването, свобода на провеждането на научни изследвания, свобода на творческите изяви и свобода на обучението .

ОБРАЗОВАТЕЛНИ ЦЕЛИ

• Организиране и провеждане обучение на български и чуждестранни студенти за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен (ОКС) “магистър”;
• Хармонизиране на обучението със стандартите на другите висши училища у нас и в чужбина;
• Постигане ниво на сравняемост и съизмеримост на полученото образование в МФ, с това на страните от Европейския съюз;
• Създаване на оптимални условия за социално открояващо се личностно, интелектуално и професионално израстване на студентите, докторантите и специализантите, и за тяхната бърза адаптация към динамично променящата се среда;
• Провеждане на образователния процес със съвременна учебна материално- техническа база;
• Организиране и провеждане на обучение за получаване на образователна и научна степен “доктор”
• Организиране и провеждане на следдипломно обучение;
• Непрекъснато усъвършенстване на образователния процес чрез система за гарантиране на качеството;
• Мобилност на преподаватели и студенти с образователна цел.

НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕЛИ

• Създаване на условия за непрестанно развитие и усъвършенстване на преподавателите и изявените студенти в научно- изследователската област;
• По-нататъшно утвърждаване на МФ, като научно-изследователски център на национално и Европейско ниво;
• Стимулиране, подкрепа и осигуряване на академичната общност за участие в конкурси за специализации и научно-изследователски проекти, финансирани регламентирано от различни институции у нас и в чужбина.

НРАВСТВЕНИ ЦЕЛИ

• Усъвършенстване на професионалната етика, законовата и организационната култура на различно профилните специалисти;
• Формиране на адекватна за новите реалности ценностна система на различно профилните специалисти;
• Регулиране на междупрофесионалните отношения в рамките на провеждащата се цялостна реформа в българското общество и здравеопазване.

 

МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ - УПРАВЛЕНИЕ

 

ДЕКАН

Професор д-р Марин Маринов, дмн

 

ДЕКАНСКИ СЪВЕТ

Декан

Професор д-р Марин Маринов, дмн

Заместник декан по учебната дейност

Професор д-р Иван Митов, дмн

Заместник декан на чуждестранните студенти

Професор д-р Лъчезар Трайков, дмн

Заместник декан за следдипломно обучение

Професор д-р Йорданка Узунова, дмн

Заместник декан по наука и международно сътрудничество

Професор д-р Кунчо Кунев, дмн

 

ФАКУЛТЕТЕН СЪВЕТ

Факултетният съвет се избира от Общото събрание на Медицинския факултет с мандат 4 години. Настоящият състав е избран нa 7 февруари 2008 година. По-голямата част от промените и инициативите в областта на образователната, научноизследователската и други дейности се осъществяват според неговото решение. Съветът оценява целесъобразността на предложенията от катедрите за обявяване на щатни места за асистенти, доценти, професори, техния избор и др. Структурата му се определя съобразно клауза в Закона за висшето образование (ЗВО).

Борис Серьожев Младенов, студент по медицина, 4-ти курс

Доцент д-р Боряна Николова Киперова, Катедра по вътрешни болести

Валерия Гришева Матеева, студент по медицина, 3-ти курс

Професор д-р Ваньо Иванов Митев, Катедра по химия и биохимия

Доцент д-р Васил Георгиев Хаджидеков, Катедра по образна диагностика

Доцент д-р Васил Димитров Димитров, Клиничен център по алергология

Васил Стоянов Мелников, студент по медицина, 4-ти курс

Професор д-р Венцеслав Асенов Бусарски, Катедра по неврохирургия

Професор д-р Виолета Маринова Димитрова, Катедра по обща и оперативна хирургия

Професор д-р Вихра Крумова Миланова, Катедра по психиатрия

Чл. кор. професор д-р Владимир Атанасов Овчаров, Катедра по анатомия

Доцент д-р Владимир Николаевич Максимов, Клиничен център по белодробни болести

Доцент д-р Гриша Стефанов Матеев, Катедра по дерматология

Професор д-р Дамян Николов Дамянов, Клиничен център по гастроентерология

Диана Атанасова Папазова, студент по медицина, 5-ти курс

Доцент д-р Емил Влайков Воденичаров, Катедра по хигиена и екология

Д-р Живко Колев Сурчев, Главен асистент, Катедра по неврохирургия

Професор д-р Здравко Емилов Краев, Клиничен център по диализа

Професор д-р Иван Гергов Митов, Катедра по микробиология

Доцент д-р Илия Цветанов Ватев, Катедра по биология

Доцент д-р Йорданка Великова Узунова, Катедра по урология

Д-р Калина Николова Колева, докторант, Катедра по вътрешни болести

Професор д-р Камен Николаев Цачев, Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология

Професор д-р Константин Георгиев Чернев, Катедра по пропедевтика на вътрешните болести

Професор д-р Николай Кирилов Яръмов, Катедра по хирургия

Професор д-р Николай Константинов Цанков, Катедра по дерматология

Доцент д-р Николай Костадинов Виденов, Катедра по анатомия

Д-р Петя Николова Купенова, Главен асистент, Катедра по физиология

Д-р Пламен Радоев Попиванов, Главен асистент, Катедра по вътрешни болести

Професор д-р Радослав Александров Гърчев, Катедра по физиология

Д-р Райна Цветанова Гергова, Главен асистент, Катедра по микробиология

Професор д-р Сабина Захариева Захариева, Клиничен център по ендокринология

Професор д-р Тодор Карчев Кондузов, Катедра по УНГ-болести

Професор д-р Чавдар Крумов Славов, Катедра по урология

 

ОБРАЗОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ

Обучението на студентите се провежда според необходимата учебна документация по образователно-квалификационни степени и форми на обучение.

Учебният процес в Медицински факултет (МФ) се провежда по учебна документация, която обхваща Квалификационна характеристика (КХ), учебен план, учебни програми и ежегоден график на учебните занятия.

Учебната дейност се извършва чрез следните задължителни организационни форми:

• Лекции;
• Семинари;
• Колоквиуми;
• Упражнения;
• Курсове;
• Практики;
• Дежурства;
• Консултации и др.

Съгласно Закона за висшето образование (ЗВО), Наредбата на единните държавни изисквания (ЕДИ) и Правилника за подготовка и организиране на учебната година, обучението на студентите се осъществява по задължителни, свободноизбираеми и факултативни дисциплини. За всеки студент се осигурява възможност за избор на учебни дисциплини в рамките на утвърдения учебен план и държавни изисквания.

Разработени са квалификационни характеристики, учебни планове и програми по образователно-квалификационните степени, чието съдържание и качество са в съответствие с целите на ОКС в професионалното направление.

За реализиране на основната цел, МФ провежда обучението на базата на разработени и утвърдени:

І. Квалификационна характеристика. В Медицински факултет – София се подготвят лекари с образователна степен магистър – лекар. Те трябва да притежават знания и умения, които им позволяват да започнат самостоятелна работа в системата на доболничната и болничната медицинска помощ, както и да специализират в различните области на медицината и здравеопазването.

Квалификационната характеристика няма завършен вид, тъй като представлява отворена система, в която непрестанно в хода на времето ще се внасят нови усъвършенствания във връзка с напредъка на медицинската наука и свързаните с нея нови методологии на преподаването. Тя е отворена и по отношение на допълването си от характера на всички останали медицински дисциплини, които не са намерили място в нея.

ІІ. Учебен план - изработен в съответствие с Наредбата за Единните държавни изисквания (ЕДИ) и се утвърждава ежегодно от Академичния съвет при Медицински университет. Съдържа общия хорариум на изучаваните задължителни, свободноизбираеми и факултативни дисциплини. Структуриран е на:

• предклинични дисциплини и пропедевтика;
• клинични дисциплини;
• лятна учебна практика и видове дейности към нея;
• клинична практика и преддипломен стаж.

В изпълнение Наредба №21/30.09.2004г. на МОН се въвежда за всички студенти в МФ кредитна система за оценяване. Кредити се натрупват от:

• задължителни дисциплини;
• участие в научно-изследователски проекти;
• участие в научна сесия с доклад;
• публикации в български и чуждестранни списания;
• избираеми курсове/модули.

ІІІ.Учебни програми.

Преподаването на всяка отделна дисциплина се осъществява по учебна програма, разработена от съответната катедра в обем, който съответства на хорариума на дисциплината по учебен план.Тя включва - тематични лекции, упражнения, тематичен календарен план на лекции, упражнения, семинари, тематични курсове за студенти по новости за съответната дисциплина извън редовния лекционен курс, конспекти за практически и теоретичен изпит, брой и форми на текущ контрол, обем на подлежащите на усвоявяне и контрол занятия, време за провеждане по учебни седмици, основни учебници, ръководства, тестове издадени от съответната катедра и др. препоръчани за обучение по съответната дисциплина. Актуализират се от катедрите в съответствие с новостите в медицинската наука. Утвърждават се от Факултетния съвет. Всяка катедра изработва необходимият минимум практически знания и умения, които трябва да владее студентът, изучавайки определена задължителна дисциплина.

Катедрените колективи на сродни дисциплини предлагат и интердисциплинарни програми по избираеми курсове/модули.

Както задължителните така и избираемите модули включват три основни форми на обучение – лекции, проблемни семинари /обсъждане на проблем с по-големи групи, предварително подготвени студенти/ и практически занятия / решаване на тестове, изследване на болен и др.в зависимост от спецификата на предмета/.

ІІІ.1.Учебни програми по предклиника и пропедевтика – разработени на базата “Здравия човек. Фундаментални аспекти наприродните науки” – структура и функция на клетките /химия, биология, анатомия, хистология, биофизика и др./; комуникация и биоетика и др.; структура и функция на органи и системи /анатомия, човешка физиология, биохимия и др./; основи на клиничната медицина /пропедевтика/.

Учебното съдържание на програмите е в съответствие с целите на образователно-квалификационната степен и е изградено върху принципите на взаимна свързаност, интегрираност и последователност в непрекъснатото натрупване на знания за човешкия организъм. Първите две години обучението се основава на фундаменталните проучвания в областта на медицинската химия, биология, с теоретичните основи на имунологията, основни принципи на физичните закони, свързани с медицинската апаратура, процесите в молекулярната биология, свързани с изучаването на биохимия и патобиохимия, цитология, хистология и анатомия на човешкия организъм, биофизика и физиология. Започва се с изучаване на теоретичните основи на микробиологията. Преходът от фундаменталните науки към конкретните клинични дисциплини се осъществява в третата година, където завършва обучението по микробиология, патофизиология и основи на общата патология.

Учебни програми по задължителни дисциплини – представени са програмите по биология, физика и биофизика, химия и биохимия, анатомия, хистология и цитология, физиология и патофизиология, микробиология, медицинска генетика, фармакология, обща патология, пропедевтика на вътрешните болести, обща и оперативна хирургия, обща медицина, латински език, чуждоезиково обучение, спорт, медицинска етика, биостатистика и медицинска информатика, медицина на бедствените ситуации, и социална медицина – с общ хорариум 2820 часа – 174,6 кредити /.

Учебни програми по избираеми курсове/модули – дават възможност за разширяване и задълбочаване фундаменталните знания на студентите в избрани области .

ІІІ.2. Учебни програми по клиника – разработени на базата “Болния човек” – принципи на клиничната медицина, превенция, диагностика и лечение.

Учебното съдържание на програмите е синхронизирано с основната цел на обучението в клиничните дисциплини по модулната система – придобиване на повече практически умения, по-дълъг ежедневен престой в клиниките по една и съща специалност, осигуряване на възможност за проследяване клиничното развитие на определено заболяване, както и ефекта от лечението му. Теоретичните занимания под форма на семинари са ориентирани към отделна нозологична единица или решаване на диагностично-лечебен проблем.

В принципа на модулното обучение е залегнала идеята за клинико-анатомичния паралел при разглежданите нозологични единици. За тази цел обучението по вътрешни болести в течение на три седмици се редува с едноседмично клинично обучение върху морфологичния субстрат на същите заболявания в клиничната патология.

ІІІ.3. Преддипломен /клиничен/ стаж – основен принцип при изработване програмата на преддипломния стаж е “Ставам лекар”. Цялото й съдържание е насочено към придобиване на професионални знания и умения на лекар.Успоредно с това се натрупват познания за психологията на болния човек, комуникативните умения, които трябва да притежава бъдещия лекар, принципите на медицинската етика и морал, за взаимоотношенията лекар-пациент, профилактика на болестите, структура, организация и управление на здравната дейност и медицинското осигуряване на населението при природни катастрофи, големи промишлени аварии, тероризъм и др.Тези познания оформят широк кръгозор на лекаря за превенция на болния, умения за работа на различни нива, структури и условия на здравната система. Учебното съдържание на програмите е насочено към:

• подобряване практическата подготовка на бъдещите лекари – общуване с пациенти, диагностика, терапия, запознаване с работата на интензивните отделения и спешните случаи в приемните кабинети;
• придобиване на клинични умения и знания – в съответствие с Учебния план в обучението по модулната система ІV – VІ курс се включват по 2 часа клинична практика всеки учебен ден;
• участие в цялостния процес на болничното лечение – приемане на болен, анамнеза, статус, изследвания и лечение;
• познаване целите, задачите, принципите, правилата, функциите, методите и формите на общата медицинска практика.

Учебни програми по основните дисциплини на клиничния стаж – представени са учебните програми по вътрешни болести, хирургия, педиатрия, акушерство и гинекология, хигиена, епидемиология, инфекциозни болести и социална медицина, обща медицина и спешна медицина – обща продължителност 180 календарни дни – 1440 часа –88.4 кредити.

ІІІ.4. Лятна учебна практика

В съответствие с Наредбата за единните държавни изисквания и учебния план студентите по медицина по време на следването си провеждат летни учебни практики:

• След ІІ семестър - 15 календарни дни общоболнична практика /120 часа/
• След ІV семестър - 15 календарни дни общоболнична практика /120 часа/
• След VІ семестър - 15 календарни дни вътрешни болести и хирургия /120 часа/

Те се провеждат по утвърдена “Програма за летните учебни практики”, която е неразделна част от учебния план за специалността.

Целта на общоболничната практика е поставяне начало на контакта между бъдещия лекар и пациента в болнична обстановка. Под наблюдението на медицинската сестра-наставник практикуващият студент трябва да усвои основните умения и грижи за болния, от които до голяма степен зависи успеха на лечението.

Студентите, които провеждат лятна учебна практика след VІ семестър усвояват всестранните грижи към болния; усъвършенстват и задълбочават познанията придобити от вътрешната и хирургическата пропедевтика и по-специално основните и допълнителни методи за изследване на болния. Видовете дейности, които студентите усвояват са регламентирани в учебния план.

ІІІ.5. Кръжочна дейност – катедрите в Медицински факултет организират студентски кръжоци, с цел задълбочаване практическите и теоретични познания, и включване в научно-изследователска дейност.

Кръжочници участват с научни разработки в сесиите за научна дейност и млади научни работници и печелят престижни награди и отличия на национално и европейско равнище. Значителна част от тях продължават своята научна дейност и след дипломирането си.

 

БАЗИ ЗА ОБУЧЕНИЕ

Университетските болници са място за придобиване на професионални умения, професионално мислене и познания, покриващи най-новите достижения на медицината.

В структурата на МФ влизат 45 самостоятелни катедри и клинични центрове базирани в следните университетски болници, с които Медицински Университет - София има сключени договори:

• УМБАЛ "Александровска";
• МБАЛ "Царица Йоанна";
• УМБАЛ "Св. Иван Рилски";
• СБАЛАГ "Майчин дом";
• СБАЛББ "Св. София";
• СБАЛ по детски болести;
• СБЛАОТ “Проф. Б. Бойчев”;
• УСБАЛЕ;
• СБАЛНП "Св. Наум";
• УМБАЛ "Св. Анна";
• УСБАЛССХ "Св. Екатерина";
• МБАЛСМП “Пирогов”;
• ВМА.

 

ПРИЕМ НА ЧУЖДЕСТРАННИ СТУДЕНТИ

Медицинскит факултет осигурява прием и обучение на чуждестранни студенти след прием на съответните документи (виж този линк).

Специалните предмети, които следва да фигурират в дипломата на кандидатите за Медицински факултет - София са химия и биология, като минималният им среден успех не може да бъде по-нисък от 62 на сто от максималната стойност на оценките.

ПОДГОТВИТЕЛНА УЧЕБНА ГОДИНА

Чуждестранните граждани за обучение в Медицински факултет - София се записват след успешно завършена езикова и специализирана подготовка по български език. Обучението се провежда по учебен план и програми на учебните дисциплини. Обучението за придобиване на езикови знания се извършва в учебни групи, както следва:

• за чуждестранни студенти - не по-малко от 9 месеца
• за чуждестранни докторанти - не по-малко от 6 месеца
• за чуждестранни специализанти - не по-малко от 6 месеца

Чужденци от българска народност, както и завършилите български у чилища, могат да кандидатстват и да бъдат приети за обучение след успешно положен български език в началото на учебната година.

УЧЕБНИ ТАКСИ

УЧЕБНИТЕ ТАКСИ ЗА ОБУЧЕНИЕ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ГРАЖДАНИ ЗА 2008/2009 г., СЪГЛАСНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕСКИЯ СЪВЕТ №96/ 12. 05. 2008 ПУБЛИКУВАНО В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК №47/2008 (повече>>), СА КАКТО СЛЕДВА:

Подготвителна учебна година:

• за студенти, докторанти и специализанти е 3500 EUR

ГОДИШНИ ТАКСИ ЗА ОБУЧЕНИЕ:

• за студенти по медицина (на български език) - 5000 EUR
• за студенти по медицина (на английски език) - 6000 EUR
• ерготерапевти - 3000 EUR
• за специализанти - 5000 EUR
• за докторанти:
  • редовни - 5000 EUR
  • задочни - 4000 EUR

Чужди граждани, с двойно гражданство, едно от които е българско, запалащат 50 % от годишната такса.

 

ДОКТОРАНТУРИ

Медицински факултет - София разполага с научен потенциал и съвременна експериментална база за обезпечаване високо ниво на тристепенно обучение за медици. Третата степен е докторантура, чрез която се подготвят високо специализирани специалисти.

• редовна докторантура - 3 години
• задочна докторантура - 4 години

 

СПЕЦИАЛИЗАЦИИ

Специализацията е овладяване на основна или на профилна специалност по определен учебен план и учебни програми за определен срок (3 - 5 години) и приключва след успешно полагане на изпит пред държавна изпитна комисия.

Чужди граждани могат да провеждат специализация в Медицински факултет - София само в редовна форма, ако притежават диплома за висше образование - магистърска степен.

НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРИЕМ НА СПЕЦИАЛИЗАНТИ (виж тези линкове – Сектори)

 

ЕЖЕГОДНИ НАГРАДИ

За стимулиране на професионалната и творческа активност на преподавателите, докторантите и студентите, през 2001 година Медицински факултет – София учреди ежегодни награди за значителни приноси в научната и преподавателската дейност в областта на фундаменталните науки – на името на академик Димитър Ораховац, хирургията – на името на професор Парашкев Стоянов, терапията – на името на професор Константин Чилов, за млад учен до 35 години – на името на професор Асен Хаджиолов. През 2002 г. се учреди още една награда за цялостна преподавателска и научна дейност на името на професор Стоян Киркович, а през 2003 година - и студентска награда за научна дейност на името на професор Асен Златаров.

Носители на наградата за фундаментални науки по години са професор Иво Кременски (2001), професор Владимир Овчаров (2002), професор Иван Митов (2003), доцент Драга Тончева (2004), професор Ваньо Митев (2005), доцент Людмила Георгиева (2006) и доцент Радослав Гърчев (2007), професор Надка Бояджиева (2008), доцент Лъчезар Сурчев (2009), професор Николай Лазаров (2010).

Носители на наградата за хирургични науки по години са професор Станислав Баев (2001), професор Иван Ценев (2002), професор Петър Панчев (2003), професор Борислав Владимиров (2004), професор Илко Карагьозов (2005), доцент Димитър Трифонов (2006) и професор Николай Яръмов (2007), академик Петя Василева (2008), професор Чавдар Славов (2009), професор Виолета Димитрова (2010) .

Носители на наградата за терапевтични науки по години са професор Ивайло Търнев и доцет Снежина Василева (2001), д-р Любка Митева (2002), доцент Лъчезар Трайков (2003), д-р Михаил Боянов (2004), професор Иван Миланов (2005), доцент Пенка Переновска (2006) и доцент Здравко Каменов (2007), доцент Силвия Чернинкова (2008), професор Вихра Миланова (2009), професор Симеон Стойнов (2010).

Носители на наградата за млад учен по години са Албена Йорданова (2001), д-р Янко Янков и д-р Десислава Богданова (2002), Мария Праскова (2003), д-р Велина Гергелчева (2004), д-р Борян Бужов и д-р Боряна Захариева (2005), д-р Иванка Димова (2006), д-р Доброслав Кюркчиев и д-р Мила Дончева (2007), д-р Лазар Желев (2008), д-р Виолета Михайлова (2009), д-р Георги Георгиев (2010).

Носители на наградата за цялостна преподавателска и научна дейност по години са професор Здравко Киряков (2002), професор Камен Узунов (2003), професор Веселин Танев (2004), доцент Кирил Праматаров (2005), доцент Берислава Десева (2006) и професор Захарий Кръстев (2007), професор Параскева Стаменова (2008), професор Иван Смилов (2009), професор Елисавета Наумова (2010).

Носители на студентската наградата по години са Емануил Найденов и Васил Папанчев (2003), Цвета Иванова (2004), Юлиян Борисов (2005), Делян Фердинантов (2006) и Георги Георгиев (2007), Лили Лалева и Тома Спириев (2008), Тодор Мирославов Попов (2009), Камелия Станоева (2010).

 

АСОЦИАЦИЯ НА СТУДЕНТИТЕ МЕДИЦИ В БЪЛГАРИЯ

Асоциацията на студентите медици в България (АСМБ) е създадена на 03.03.1990 година. Основните цели на АСМБ са:

• подпомагане на научно-изследователската работа;
• повишаване нивото на теоретичната подготовка на студентите по медицина;
• организиране на национални и международни срещи, семинари и ежегодни научни сесии.

Като пълноправен член на Международната федерация на дружествата на студентите - медици, АСМБ участва в международния клиничен обмен на студенти - програма, чрез която повече от 8 000 студенти годишно имат възможност да бъдат обучавани в колежи, универитети и болници в различните страни по света. България сключва ежегодно 40 - 45 договора с повече от 15 страни, като Естония, Литва, Русия, Унгария, Германия, Италия, Испания, Холандия и др.

 

МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Медицински факултет - София участва и в международни научни разработки и проекти, например СОКРАТ.

 

НАУЧНО МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Медицински факултет - София участва и в научното международно сътрудничество. През 2005-2006 година има подписани договори с:

За студенти:

• Университета "Рене Декарт", Париж V
• Университета "Пиер и Мария Кюри", Париж VІ
• Университета "Дени Дидро", Париж VІІ
• Университета Франш Конте, Безансон
• Университета "Луи Пастьор", Страсбург
• Свободния университет в Брюксел
• Факултет по медицина при Хумболдтовия университет в Берлин, Университетска болница "Шарите", Берлин
• Университета в Кьолн
• Тракийския университет "Демокритус", Александруполис
• Университета "Хераклион", остров Крит, Гърция

За докторанти:

• Университета в Кардиф, Англия
• Университетски колеж в Лондон
• Университета в Монпелие ІІ
• Факултета "Света Богородица на мира" в Намюр, Белгия

Начало^^